На 25 ноември AI4Debunk проведе втората си многостранна среща в София. Единадесет участници — журналисти, проверители на факти, представители на академичните среди, активисти в областта на гражданските технологии и членове на екипа на проекта — се събраха в Клуба на журналистите към Съюза на българските журналисти „Журналист“, за да обменят мнения относно отговорите на фалшивите новини, основани на ИИ, и да изпробват ранните допускания от Работен пакет 12.
Дезинформацията, изкуственият интелект и българският медиен контекст
Сесията започна с преглед на целите на AI4Debunk и текущия напредък, представен от екипа на EURACTIV България. Дискусията бързо се насочи към особената уязвимост на България към спонсорирани от чужбина кампании за дезинформация. Повечето участници се съгласиха, че „новата нормалност“ на манипулираното съдържание вече оформя обществения дебат и че местните и външните участници използват екосистемите на социалните медии, за да задълбочат социалното разделение.
Участниците подчертаха, че решенията с ИИ трябва да бъдат прозрачни, обясними и адаптирани към потребителите с много различни равнища на медийна грамотност, особено възрастните хора и гражданите в селските райони. Няколко оратори приветстваха Законодателния акт на ЕС за ИИ, но изразиха съмнения относно начина, по който прилагането ще работи на практика; беше предложен публичен указател за собствеността и финансирането на медиите като допълнителна гаранция срещу операции за скрито влияние.
Прозрения на аудиторията: Възприятия и поведение
След презентацията участниците се включиха в активна дискусия, като използваха полуструктуриран формат. Обратната информация от аудиторията предостави ценна информация за възприемането на дезинформацията и потенциалните приложения на инструментите на ИИ за справяне с нея:
-
- Запознаване с проекта: Петима от участниците вече бяха запознати с AI4Дебънк, докато трима са се сблъскали с него за първи път.
- Възприятия за фалшиви новини: Шестима участници разглеждат фалшивите новини като сериозна заплаха, но един смята, че темата е преувеличена.
- Опит в областта на изкуствения интелект: Седем участници са използвали инструменти с ИИ, докато трима не са.
- Срещи с фалшиви новини, генерирани от ИИ: Шестима участници са се натъкнали на фалшиви новини, генерирани от изкуствен интелект, въпреки че един от тях признава, че не им обръща много внимание.
- Борба с дезинформацията: Седем са съгласни, че е важно да се обърне внимание на фалшивите новини, а един смята, че проблемът е преувеличен.
- Уязвимост на България: Девет участници смятат, че България е особено податлива на кампании за дезинформация.
- Желание за участие: Седем са изразили интерес да се присъединят към проекти като AI4Дебънк, докато един от тях не прояви интерес.
- Личен опит с фалшиви новини: Петима признаха, че са попадали на фалшиви новини в миналото, а осем наблюдаваха фалшиви новини в утвърдени медии.
- Усилия за защита на другите: Девет участници съобщиха, че са предупредили семейството и приятелите си за дезинформация.
- Способност за разпознаване на фалшиви новини: Осем от тях се чувстват уверени в способността си да откриват фалшиви новини.
Ключови теми и изходи
Достъп и доверие в инструментите на ИИ: Дискусията подчерта необходимостта инструментите с ИИ да станат достъпни за по-широка аудитория, особено за възрастните хора и хората с по-малко технически познания. Изграждането на доверие в тези инструменти беше признато за критично, тъй като дори реномираните проверители на факти често са изправени пред скептицизъм.
-
- Нюанси на дезинформацията: Участниците признаха, че съществува невярна информация в спектър, вариращ от случайна невярна информация до умишлена дезинформация. Формулирането на послания, особено чрез емоционален език, влияе върху начина, по който читателите интерпретират съдържанието.
- Ролята на медиите и сътрудничеството: Някои се застъпиха за сътрудничество между журналистите и проверителите на факти с цел повишаване на точността на новините, с акцент върху прозрачността и отчетността в медиите.
- Борба със злонамерени участници: Участниците обсъдиха предизвикателствата, свързани с идентифицирането и противодействието на преднамерените кампании за дезинформация, като споделиха информация от проучвания на конкретни случаи на адаптивни тактики за дезинформация, особено тези от Русия.
- Образование и демистифициране на ИИ: Беше отправен призив за насърчаване на общественото разбиране за ИИ и неговите механизми, като се започне с ранното образование. Това би могло да спомогне за насърчаване на любопитството и да даде възможност на хората да използват ефективно инструментите на ИИ.
Дискусията подчерта сложността на справянето с фалшивите новини и необходимостта от цялостен подход, включващ технологии, образование и сътрудничество между секторите. Проявата ефективно насърчи съдържателния диалог между заинтересованите страни, като беше обърнато внимание на целите на проекта и бяха проучени решения на предизвикателствата, породени от дезинформацията.
